Последните конфликти в различни точки на света (Ирак, Сирия, Афганистан, Украйна) поставиха на преден план въпроса за хиляди бежанци, които търсят убежище в съседни или не толкова близки страни. България не прави изключение от страните, които приемат търсещи убежище, а стратегическото й местоположение я поставя на входа на тези лица, които се насочват към Европа. В тази връзка ще направим кратко описание на въпроса за предоставяне на статут на бежанец по българското законодателство.
Понятието „убежище“ ще разгледаме в широкия му смисъл, т.е. включващ не само убежището, предоставяно от президента на Република България, но и международна закрила (включваща статут на бежанец и хуманитарен статут) и временна закрила.
Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. (в сила за Република България от 10 август 1993 г.) посочва, че бежанци са хората, които напускат своята страна поради основателен страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея.
Бежанците се отличават от икономическите мигранти по това, че вторите доброволно напускат своята страна по икономически причини.
Съгласно чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците международна закрила (ЗУБ) в Република България международна закрила се предоставя по силата на Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон, на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.
Вторият от двата статута е резултат от членството на България в Европейския съюз, тъй като правото на ЕС предвижда възможност за получаване на индивидуален статут на територията на Европа, наречен "субсидиарна закрила" (subsidiary protection). В България същият се нарича "хуманитарен статут".
Основанията за предоставяне на хуманитарен статут са въведени в българското законодателство съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и по-специално от нейните разпоредби, член 2 – право на живот и член 3 – свобода от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (кореспондиращи на чл.5, ал.4 Конституцията; чл.1а, ал.2 ЗУБ във вр. чл.9 ЗУБ).
Съгласно чл. 9 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец ако е налице реална опасност от тежки посегателства, като: 1). смъртно наказание или екзекуция, или 2). изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3). тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В българското законодателство са предвидени още 2 вида убежище:
- Временна закрила – предоставя се в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там (чл.1а, ал.3 от Закона за убежището и бежанците). Това е процедура, която има характер на изключителна мярка и съгласно чл.2 от Директива 2001/55/ЕО се предприема в интерес на засегнатите лица от съответната държава и на другите лица, търсещи закрила. Временната закрила е групова закрила, която се предоставя с решение на правителството. По този начин тя има характер на общ административен акт, който съгласно чл. 65 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) има еднократно правно действие, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица.
- Убежище от президента – предоставя се от президента на републиката (чл. 98, т. 10 от Конституцията). Съгласно чл. 27, ал. 2 от Конституцията, Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Важно е да отбележим, че президентът не е обвързан от законовите основания за предоставяне на убежище (чл. 62 от ЗУБ), нито от задължението да разгледа отправена до него молба за убежище, а ако я е разгледал, не е обвързан от задължение да се произнесе по нея. Актовете, с които президентът дава (указ) или отказва да даде (решение) убежище не подлежат на съдебен контрол. Все пак, ако реши да разгледа получената молба за убежище, президентът може да поиска от длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да окажат съдействие на администрацията на президента на Република България като установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне на убежище. Президентът може също така да поиска от председателя на ДАБ да даде своето мнение по подадената молба за убежище (чл. 48, ал. 2 от ЗУБ).
А сега нека да разгледаме основния въпрос, който си задават лица, желаещи да получат статут на бежанец, а именно каква е процедурата по даването на този статут в Република България:
- Заявление за предоставяне на международна закрила (т.е. както за статут на бежанец, така и за хуманитарен статут) се подава лично пред длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците /ДАБ (чл.58, ал.3 от ЗУБ). То може да бъде направено и пред друг държавен орган, като обичайно това са полицейските органи на граничната, имиграционната или охранителната полиция, отговарящи за административния контрол по влизането и пребиваването на чужденците. При подаване на заявлението пред друг държавен орган той е длъжен незабавно да я изпрати на ДАБ, която извършва лична регистрация на заявителя не по-късно от 6 работни дни от първоначалното подаване на молбата (чл.58, ал.4 от ЗУБ, чл.6 от Директива 2013/32/ЕС).
- Ред и форма на заявлението – Видно от чл. 58, ал. 3 от ЗУБ, заявлението се подава лично, т.е. не се допуска това да става чрез адвокат или друг пълномощник. Молбата може да бъде в устна, писмена или друга форма, като при необходимост се осигурява преводач или тълковник. Молбата, която не е писмена, се записва от съответното длъжностно лице и се подписва или заверява по друг начин от молителя и от преводача, съответно тълковника (чл. 59, ал. 1 от ЗУБ).
- Кандидатът за международна закрила следва да се регистрира при ДАБ не по-късно от три работни дни след подаването на молбата, освен ако молбата не е била подадена пред друг държавен орган (6 работни дни). Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУБ при регистрирането ДАБ снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците. След регистрирането се определя дата за провеждане на интервю. Чужденецът, подал молба за международна закрила, се уведомява своевременно за датата на всяко следващо интервю (чл. 63а, ал. 1 от ЗУБ).
- Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 63а, ал. 2 от ЗУБ чужденецът е длъжен да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила до произнасянето по нея, като в случай че не ги представи, произнасянето се извършва без тези доказателства.
- Следва да се отбележи, че още преди да пристъпи към разглеждането на основанията на молбата за международна закрила българските органи трябва да отговорят на няколко предварителни въпроса: а) дали България отговаря за разглеждането и решаването на подадената молба за международна закрила или за това отговорност носи друга европейска държава; б) дали молбата съдържа основания, които попадат в обхвата на правния институт на международната закрила; в) молбата следва ли да бъде разгледана (т.е. отговаря ли на условията за допустимост).
- По отношение на кандидатите за международна закрила са налице два вида забрани – за връщане и за наказване. По приннцип държавите не са длъжни да приемат хора, които не са техни граждани. Бежанецците обаче напускат по принуда държавата си на произход, защото се опасяват от преследване, нарушаване на основните човешки права или заплаха за живота. Поради това в Женевската конвенция за статута на бежанците, както и в българското законодателство (чл. 4, ал. 3 от ЗУБ) е предвидена забрана на всички видове правни мерки, чрез които чужденецът, търсещ убежище и закрила в България, би могъл да бъде върнат принудително в държавата му на произход, от която бяга. Женевската конвенция и Конституцията на Република България също така предвиждат да не налагат наказания заради незаконно влизане или пребиваване на тяхна територия на бежанци.
- В бежанските производства доказването на качеството "бежанец" и необходимостта от предоставяне на статут следва специални правила. Това е така, тъй като чужденецът се намира в затруднено положение и често трябва да доказва факти и обстоятелства, за които няма възможност да събере адекватни доказателства. Съмнението по принцип се тълкува в полза на бежанеца (in dubio pro fugitivo).
- Правата на кандидатите в бежанските производства са гарантирани от Конституцията на Република България – те са всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство (чл. 26, ал. 2 от Конституцията). В това число са: право на оставане, свобода на движение, документ за самоличност (регистрационна карта със срок на валидност от 3 месеца), право на настаняване от ДАБ за периода от провеждане на бежанското производство (в транзитен, регистрационно-приемателен център или на друго място за подслон), както и други социални права (напр. социално и здравно осигуряване и др.).
Адвокат Чуковска е съпричастна към призива на Софийската адвокатска колегия за подпомагане на украински и други граждани, пострадали от въоръжения конфликт в Украйна, търсещи убежище в България, като изразява готовност да оказва съдействие и предоставя консултации безвъзмезно по релевантните правни въпроси.
Ако Вие сте кандидат за бежанец в Република България можете да отправяте Вашите въпроси на съответната контактна форма на сайта (като е препоръчително да използвате английски език).
If you are an applicant for a refugee status in the Republic of Bulgaria you can direct your questions in the relevant context in the contact form below on the home page and you will receive a free written reply (please use English).