„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“ При всеки напрегнат момент от съжителството с любимия човек не можем да не се връщаме към тази констатация, с която започва световната класика на Лев Толстой. Тогава си задаваме въпросите как се стигна до това, как мога да се спася, какво ще стане с децата и т.н. Тук е направен опит за бърз поглед върху въпроса за развода и свързаните с него правни проблеми и възможни решения от гледна точка на българското законодателство. Разбира се, тематиката е разнообразна и често зависи от конкретния случай, поради което при настъпване на такава ситуация (т.е. при която разводът изглежда неизбежен) е най-удачно да се потърси професионалната помощ на адвокат. Това ще гарантира в най-голяма степен защитата на Вашия интерес в едно бракоразводно производство.
И така, какво е разводът? Разводът може да се определи като способ за съдебно прекратяване приживе на брака между съпрузите поради причини, настъпили по време на неговото действие (т.е. след сключването му). Допуска се само съдебната форма на развод.
Какви са предпоставките за развод? Брак.
За да имаме развод, преди всичко трябва да имаме законно сключен брак. Според законното определение в България брак могат да сключат само мъж и жена пред длъжностно лице по гражданско състояние (кмет на община). Тоест, българското законодателство за разлика от това на някои държави (Швеция, Белгия, Норвегия, Испания, Португалия, Холандия, Франция, САЩ) не позволява хомосексуалния брак. Брак в България могат да сключват само лица, навършили 18 години, но по изключение, ако важни причини налагат това, такъв може да сключи и лице, ненавършило 16 години, но след разрешение на районния съд. Встъпващите в брак могат да сключат и брачен договор, на който да подчинят отношенията си по време на брака (имущественобрачния режим).
За съжаление (или за радост) брачната връзка не продължава вечно и бракът се прекратява. Това може да стане при смърт на единия съпруг, при налични условия за унищожаване на брака (т.е. при установяване на пречки пред сключването му, напр. ако се окаже, че съпрузите имат кръвна връзка или съгласието за брак е дадено след заплахи) и развод.
Причини за развод.
Според основен принцип в правото, правното положение трябва да съответства на фактическото. Чисто формалното запазване на брака поражда разминаване между правното и фактическото положение и няма как да отговаря на представата за нормална брачна връзка.
Разривът между съпрузите може да се дължи на изчезнала любов, доверие, уважение, интереси и т.н. Установени или приписвани изневери също са сред най-цитираните причини за развод. Запазване на брака без желанието на съпрузите (или на един от тях) често е безпредметно.
Разводът понякога се предхожда от случаи/дела на домашно насилие, обиди и саморазправи с участието на близки на съпрузите, бурни скандали. Не са редки и случаите на опити за убийство.
Преди и след развода се наблюдават изострени отношения, пропити от омраза, злоба и желание за отмъщение.
Понякога обаче бракът се разстройва по други причини, независими от съпрузите, или поради обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати – двамата съпрузи живеят разделено (фактическа раздяла), работят в различни градове и др. Като причина за развод се посочват и несходство в характерите и финансови проблеми.
От съществено значение за формиране преценката на съда за всеки индивидуален случай e не каква е конкретната причина, довела до разкъсване на брачната връзка, а това какво отражение е дала тя върху съпружеските отношения и дали е довела брака до дълбоко и непоправимо разстройство.
Разводът според българското законодателство
Разводът в България се реализира по два начина: по взаимно съгласие и по исков ред.
При развод по взаимно съгласие съпрузите са единодушни в желанието си да се разделят. Между тях няма спор, тъй като са постигнали съгласие за последиците от развода, в т.ч. отношенията между съпрузите, подялба на имуществото, родителски права върху децата, издръжката. При развод по взаимно съгласие страните подписват споразумение за отношенията след брака. Производството в този случай не е исково, а е от групата на охранителните производства. Съпрузите заедно подават молба и съдът само проверява налице ли са законовите предпоставки и допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
Именно последното е основната разлика с развода по исков ред. Този вид развод в българското право е равнозначен на развод поради разстройство на брака. Съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода като съдът трябва да провери дали са защитени интересите на децата.
Разводът по исков ред е едно спорно производство, което се развива по реда на особените искови производства по ГПК.
Все пак, трябва да имаме предвид, че много често се срещат разводи по взаимно съгласие и без съгласието на съпрузите да е взаимно. Единият от тях може да не го желае, на се съгласява бракът да бъде прекратен по взаимно съгласие, тъй като прекратяването му по исков ред би могло да му донесе по-неизгодни последици (имуществени, родителски права върху децата и др.).
Възможно е и двете страни да желаят да се разведат, т.е. има взаимно съгласие за развод, но разводът се извършва по исков ред, тъй като не могат да се разберат за последиците на развода.
Колко струва един развод в България?
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 7, ал. 2 и 4), минималният хонорар за развод по взаимно съгласие е 400 лева, а за развод по исков ред е 600 лева, като при уреждане на имуществени отношения за изготвяне на споразумението се прилага тарифа за други неоценяеми искове – 600 лева. От значение при определяне на адвокатския хонорар е фактическата и правната сложност на делото. Адвокатът може да определи хонорар над определения минимум след преценка на фактите и доказателствата, които следва да се съберат в хода на делото (напр. разпит на свидетели, изслушване на вещи лица, събиране на писмени доказателства).
Освен това, при развод следва да се заплатят и държавни такси на съдилищата (в съответствие с Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК): такса за завеждане на дело в размер на 25 лева; такса след приключване на делото в размер на до 50 лева (при взаимно съгласие – 40 лева, по 20 лева на страна). Препис от решението струва 3 лева. При присъждане на издръжка се събира и такса от 2 % върху сбора за издръжката, начислена за три години.
При развод по исков ред са възможни и други разходи, напр. във връзка с призоваването и представителството на ответната страна.
Също така, при присъдена издръжка за дете, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
От съществено значение за възлагането на разноските при развод по исков ред има въпросът за вината, като може да се отбележи следното:
- Виновният съпруг е този, който трябва да заплати разноските по делото. В случай че двамата съпрузи имат вина или че изобщо липсва такава, разноските ще останат така, както са направени.
- В тежест на виновния съпруг ще бъде поставена и издръжката, която съпрузите си дължат (ако е направена такава претенция).
- Семейното жилище, както и родителските права, ще бъдат предоставени на съпруга, който няма вина за прекратяването на брака. При решението за това се вземат предвид интересите на децата, здравословното състояние на съпрузите и др.
При развод по взаимно съгласие е възможно да се уреди собствеността върху общи имоти, придобити по време на брака, при което се начисляват такси и разноски като при прехвърляне на имоти по нотариален ред. Възможно е съдът да назначи вещо лице, което да определи пазарната стойност на имотите, т.е. таксите и разноските могат да се изчислят на база данъчна оценка или пазарна стойност във връзка с решението на съда. Рядко се стига до такова уреждане на имуществени отношения в рамките на процедурата по развод по взаимно съгласие поради значителното оскъпяване и забавяне.
Какви документи се подават за развод? Къде се подават те?
При развод необходимите документи са: акт за брак в оригинал; копие от удостоверение за раждане на децата, ако страните имат деца, ненавършили пълнолетие; документи по образец (съобщение за прекратяване на брака и сведение); молба за развод от името на страните заедно с подписано от тях споразумение за правните последици от него (ако разводът е по взаимно съгласие); документи, свързани с търсената вина в другия съпруг (ако такава се търси при развод по исков ред); адвокатско пълномощно и документ за внесена държавна такса.
С оглед определяне на размера на издръжката е необходимо да се приложат доказателства за дохода на съпрузите, за нуждите на децата и др.
Молбата за развод по взаимно съгласие се подава пред районния съд по местожителство на един от съпрузите. Исковата молба при развод по исков ред се подава в районния съд по постоянния адрес на другия съпруг.
Какво следва да включва исковата молба за развод?
В исковата молба трябва да се поиска от съда да се произнесе по следните въпроси:
· Кой остава да живее в семейното жилище?
· Какъв ще е размерът на издръжката на бивш съпруг, ако такава се претендира?
· Кой от двамата родители ще упражнява родителските права и при какъв режим на контакти с децата?
· Какъв ще е размерът на издръжката, който ще плаща неупражняващият родителските права родител?
· Съпругата ще смени ли фамилното си име след развода или ще запази настоящото си?
Исковата молба за развод по исков ред трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Посочените обстоятелства следва да се докажат с всички възможни доказателствени средства, най-често със свидетели. В исковата молба ищецът следва да заяви и дали ще търси вина у другия съпруг за разстройството на брака. Вината за разстройване на брака е от значение, когато се отправя претенция за ползване на семейното жилище след развода, по отношение разноските по делото, които ще се възложат в тежест на виновния съпруг, както и издръжката, дължима от виновния съпруг, а също така и за родителските права, които би следвало да се предоставят за упражняване на съпруга, който няма вина за настъпването на развода.
COVID-19 – ами сега как да се разведем? „Коронавирусен развод“.
Принудителната социална изолация покрай COVID-19 пандемията разпали и без това деликатните отношения между някои съпрузи, които още преди настъпването на пандемията са се замисляли за развод. Популярен цитат по време на кризата е „Бракът ми имаше предшестващи заболявания – COVID просто го доуби" (източник: https://news.bg/). Намирането на психотерапевтична помощ по време на кризата е много трудно, което доведе до ускоряване на развода между мнозина. Все пак повечето прекарано време се отрази добре на някои семейства, тъй като те успяха да дискутират и изяснят много от проблемите си и да се сплотят.
В България (наред с други страни) през 2020 г. беше въведена иновативна процедура – онлайн развод. По време на извънредното положение същата стана възможна заради Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и законът за неговото изменение и допълнение, който дава възможност да се провеждат такива заседания до 2 месеца след отпадането на извънредното положение.
В Софийския районен съд (най-големия районен съд в страната) се практикуваше развод по Скайп. Така, съпрузите не губят време да ходят до съда, а се включват от удобно за тях място, а адвокатите им – например от канторите си.
Поради промяна в ГПК от края на ноември 2020 г. разводът по видеоконферентна връзка остава и след отпадането на ограниченията зарази коронавирусната пандемия.
Чл. 135а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) от ГПК урежда участието на страните по съдебните производство чрез видеоконференция.
Според чл. 150, ал. 6 от ГПК (Нов - ДВ, бр. 98 от 2020 г.), за извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към делото.
Предвидено е и регламентация относно събиране на доказателства чрез видеоконференция (чл. 156а от ГПК).
В допълнителните разпоредби на ГПК е включено и определение на "Видеоконференция": комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител.
Условието за онлайн развода и преди промените в ГПК, и сега, е раздялата да е по взаимно съгласие. В молбата до съда трябва да бъде записано, че съпрузите нямат против делото да се разгледа по Скайп, като трябва да се посочат причини за това, напр. невъзможност за прибиране в страната заради пандемията.
Повече подробности за разводите по време на пандемия можете да откриете на: https://www.monitor.bg/; https://www.standartnews.com/; https://www.actualno.com/; и др.